Приемаше с пропуск директорът нов! С какво вдъхновение, с колко любов ♥ Радой РАЛИН
Пропускът като единица мярка за значимост – лирично от Ралиновото саркастично перо.
(Портрет на Радой Ралин, дело на проф. Николай Йорданов, 1976 г.)
Балада за пропуските
Изтъкнат активист от здравния бранш,
на Градските бани той беше шеф.
Когато на този пост бе назначен,
промени стартира от първия ден.
Решил бе да постави той в службите ред,
затуй подреди си необятен кабинет,
натъпка го с тежки, мешинни кресла –
паркета с персийски килими постла,
бистър, огромен полилей окачи,
врата открехнеш ли, да проличи,
че към този момент напред сме, че всеки нов час
все по-висок става стандартът у нас.
Делата да тръгнат с по-класов метод,
сложи той „ Пропуск “ пред самия вход.
И всичко вървеше изцяло добре!
Потърсиш ли шефа, извън ще те спре
пред будката значим, навирен старик,
ще желае паспорта ти в същия момент.
Приемаше с пропуск шефът нов!
С какво ентусиазъм, с какъв брой обич
най-после поемаше пропуща самичък
и значимо нанасяше автограф огромен.
Но малко туй пропускно благополучие бе!
Един ден (туй гръм бе от ясно небе…)
шефът снет бе от поста висок,
изцяло ненадейно, без всевъзможен период.
В кварталната баня, до мрачно кьоше,
навряха шефа в ниско гише.
Там през целия ден билети продаваше той
и през целия ден прииждаха хора безчет,
крещяха безсрамно в ушите му чак:
„ На мен – втора класа! “, „ Бельо и телляк! “
И някогашният началник с огорчено сърце
пред тях машинално сновеше ръце.
Със всичко, със всичко се той сдобри,
със свойта заплатица дребна даже,
едно го изпълваше единствено с горест
– без пропуск дохождат при него в този момент!
А по какъв начин би потръгнало всичко във ред:
изкарал си пропуск – и след това билет!
Подава ти умело билетчето той
и поставя на „ пропуск “-а подписа свой…
Че другояче могат разузнавач и зложелател
да желаят билет за долни дрехи и телляк.
Не! Служба без пропуск напълно не върви!…
И по какъв начин туй от горната страна не виждат, уви!
Тъй ставаше той злобен, безмълвен
и целият свят му изглеждаше крив.
Откакто туй стана, не мина година,
шефът някогашен залиня и почина…
1954
От: „ Планината се срина “, Радой Ралин, Избрани произведения в два тома, изд. „ Български публицист “, 1984
* Портрет на Радой Ралин, дело на проф. Николай Йорданов, 1976 година, ДА „ Архиви “
